Декларативно, мачът на Левски с Лудогорец беше от концептуално значение. Много по-важен от този с ЦСКА. А причината е много проста. С ЦСКА е играйкане, с Лудогорец е надиграване. И ако с всички останали противници в Ефбет лига можеш да прикриеш очевидните си слабости, срещу Лудогорец това е мисия невъзможна. Обективно погледнато, Левски можеше да се тръгне с точка от Разград. Сините направиха перфектно първо полувреме, но за тяхно съжаление футболните двубои се играят по 90 минути. И през второто реалностите се възцариха на терена в пълна степен.

Първоначалната тактика на Станимир Стоилов бе едновременно и ефикасна, и иновативна. Само големите треньори съставят тактика за определен мач. Стоилов излезе с трима централни защитници и без централен нападател. През цялото първо полувреме Лудогорец бе объркан и лутащ се в търсене на правилните решения. Обаче нямаше как това да се повтори и през второто.

Но почивката Шимунджа явно е акцентирал върху най-важното. А то е да се отнеме синия достъп до топката. И когато Лудогорец започна регулярно да го прави, нещата на терена коренно се промениха. И макар атаките на домакините да бяха силно еднотипни само с центрирания, слабостите на Левски във фаза защита блеснаха в пълна сила. Когато не притежава топката, не диктува темпото и е изваден от комфортната си зона, този тим на Левски губи цялата си енергия. Затова и Левски на този етап не е равностоен на Лудогорец и ЦСКА. За да се преодолее това разстояние, трябва сериозно израстване на тези, които играха срещу Лудогорец. Трябват и още нови играчи. Поне 4-5 нови имена трябва да бъдат интегрирани в Левски от лятото, а това ще означава и че толкова ще напуснат.

Противостоенето в Разград все пак затвърди впечатлението, че при Стоилов тимът е труден за побеждаване. И това е сериозна стъпка по посока израстване. Напредъкът е очевиден, но постоянните комплименти някак идват в излишък. Левски е много близо до постигането на краткосрочните си цели и ужасно далеч от достигането на нивото, което Станимир Стоилов си представя в най-смелите си мечти. В близък план Левски на 90 процента ще остане в първата шестица и за плейофната фаза. Разликата в точките с Ботев Пловдив и Черно море не е непреодолима и третото място е напълно в обсега. В турнира за купата също има благоприятна за сините ситуация, защото Лудогорец не гори от желание за спечели точно тази надпревара. Левски задължително трябва да стигне до евроучастие, но това изобщо не е крайната точка.

Няма как да не се правят паралели между сегашния Левски и онзи от Синята приказка. И ако някой си прави илюзиите, че има видимо сходство, жестоко се е излъгал. Сега е много по-трудно и след края на началния период, реалността ще оголи зъбите си. Реалистичното бъдеще пред Левски е да остане в сянката на Лудогорец и да си съперничи с ЦСКА за мястото на първия подгласник в класирането. Разстоянието до нова атака на групи в Шампионска Лига е пълна фантасмагория. А за Лигата на конференциите ще се изисква ужасно много късмет.

И все пак не трябва да се забравя изходната позиция от която се тръгна миналия септември. Ако това, което прави синия клуб в момента се вижда малко на най-претенциозните фенове, трябва да се припомни ситуацията от края на лятото. На практика без никаква промяна във финансирането, Левски се премести от застрашените от изпадане до реалистично евроучастие. Ентусиазмът около клуба е на максимум и само за месец, отново от волни пожертвования бяха събрани близо милион лева. А това означава, че феновете вече са собствениците на клуба, защото последните две заплати на футболистите бяха платени точно от тях. Със сигурност предпоставките за перманентна еуфория са налични. И точно тя трябва да се поддържа в постоянна готовност, защото тя дава днешната енергия. Не надеждите за нов златен дъжд, а вярата в този треньор. И докато тандемът публика – Мъри работи, за Левски ще има перспектива.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"